Идеята на 3D киното е зрителят да докосне реалността. Точно както подсказва названието, 3D добавя трето измерение към това, което виждаме, а именно – дълбочина. Разбира се, за да се случи това, то трябва максимално точно да възпроизведе механизма на човешкото зрение или така нареченото бинокулярно зрение – зрение, което се осъществява от двете очи едновременно, сливателно и стереоскопично. Чрез този тип зрение възприемаме дълбочината. Така човек може да определи къде стои даден обект. Поради раздалечеността на очите, всяко око вижда света под различен ъгъл. Ако закриете с ръка едното око, а след това другото, ще виждате нещата всеки път различно и ще усетите това различие. Комбинацията между отделните образи, които вижда всяко око се слива в мозъка и се създава усещане за дълбочина и триизмерност. Тъй като в киното имаме един бял екран и нищо повече, възпроизвеждането на бинокулярното зрение става чрез подаване на две 2D изображения, които се различават съвсем малко. Създаването на тази 3D излюзия от две 2D изображения се нарича стереоскопия. Изобретена още през 1840 г. от сър Чарлз Уитстоун, стереоскопията в момента е най-популярния метод за създаване на 3D излюзия, която се използва и в киното.
Най-популярният метод за създаване на 3D илюзията, който се е родил в началото на 50-те години на 20-век е чрез поляризация на светлината. Поляризацията е явление, което се наблюдава при електромагнитните вълни и в това число светлината. След като светлината (в случая рефлектирана от киноекрана) премине през диелектричен материал (стъкло, пластмаса или друг материал, от който са направени очилата за 3D), електричният й вектор трепти и оказва влияние на атомите и молекулите на въпросния материал.
Самият екран също е специален – той е не-деполяризиращ, като целта му е да запази светлината и тя да рефлектира към очилата на зрителите. За тази цел в самия екран има сребърни нишки, които го правят толкова рефлективен. Зрителите от своя страна носят очила, които също имат поляризиращи филтри. Светлината, която се е отразила от екрана преминава през тези очила, като всеки филтър на очилата пропуска само еквивалентно поляризираната светлина и блокира другата. Така всяко око вижда различно изображение и постигнатият стереоскопичен ефект е налице. 
Видове технологии:
– IMAX 3D Филмите са снимани на 70 мм лента /два пъти по-голяма от стандартната 35 мм/ и се прожектират на голям екран. Може да се нарече и най-впечатляваща технология, тъй като предоставя на зрителя така наречения „изкачащ“ ефект, на който много хора се любуват, особено децата, които се опитват да хванат с ръка обекта пред тях. Създаването на илюзията, че обектът излиза извън екрана обаче е доста натоварващо за мозъка. Точно за това на този тип екрани се прожектират кратки, документални филми, препълнени с този „изкачащ“ ефект, за сметка на дълбочината. Недостатък на технологията е трудното фокусиране върху различни обекти и може да се почувствате замаени в някоя по-бърза и продължителна екшън сцена
– IMAX Digital – в САЩ. Образът е кристално чист, но с по-ниска резолюция и някои детайли се губят.
– Dolby 3D – най-разпространена технология у нас по кината. Предлага много добро цветоподаване, страхотен контраст, ясно изображение. Тук не залагат на поляризацията на светлина, като всички останали, а на дължина на вълната (за това и се губи нуждата от специалния екран). Специалните очила, наречени пасивни, имат необходимите филтри, за да разпределят двата образа, така че двете очи да виждат отделните канали, като лявото вижда единия канал, дясното другия и така се получава стереоскопичния 3D oбраз. Въпросните очила обаче са доста по-скъпи. Dolby 3D също така разчита на дълбочината на образа, както е при RealD 3D, така че и тук не очаквайте изскачащи твари.
– Real 3D – най-разпространената технология. При нея има 144 кадъра в секунда /по 72 за всяко око/ и натоварването за мозъка е по-малко, тъй като очите приемат доста повече информация и не е нужно той да попълва липсващите парчета. Използва се кръгова поляризация за прожекция и за очилата, т.е. колкото и да въртите главата си, образа ще остава 3D. Заложено е на дълбочината, екрана е най-предната част на случващото се, а действието изглежда сякаш е навътре. Това напряга по-малко мозъка и технологията се препоръчва за пълнометражни филми. На базата на тази технология се радваме вече на 3D телевизори и фотоапарати. 
Когато виждаме обект идващ към нас, нашите очи се настройват като лещата в окото променя формата си, за да се получи ясен образ. Това е известно като акомодация. Когато гледаме 3D кино, фокуса се получава върху място в предната част на екрана, вместо да се концентрира върху самия екран. Но това обърква мозъка и очите, защото са се сближили без акомодация. Вместо това, очите се люшкат между техния естествен начин на виждане и изкуствения, изискван от филма. Това може да доведе до екстремни очни болки, мигрена и гадене. Проблемът е, че 3D предлага напълно неестествена ситуация. За много хора, особено деца, тя създава напрежение на очите, главоболие и световъртеж – подобни симптоми като при пътуване.
Кинетоза /болест при пътуване/ има едно несъответствие между визуално възприемани движещи се обекти и способността на тялото да поддържа собствения си баланс чрез вестибуларния апарат. Тази система непрекъснато изпраща сигнали до невронни структури, които контролират очните мускули. Когато има разминаване между тази система и това, което очите виждат, се чувстват симптоми като гадене, виене на свят и обща отпадналост.
Най-неприятния симптом на болестта при пътуване (независимо дали е свързана с 3D или не) е гадене. Причината, поради която това се случва е защото мозъка действа като „посредник“ между това, което виждат очите и баланса, който поддържа вестибуларния апарат. Ако вестибуларния апарат изпраща сигнали към мозъка, че сте на едно място, но очите дават ясно сигнал, че сте в движение, мозъка ви прави принудително реакция на това несъгласие. Той получава объркани сигнали и вярва, че са под влияние на токсини. Поради това предизвиква повръщане в опит за премахване на токсините от вашия организъм.
Симулационна кинетоза – при гледане на 3D филми.
Как да се предпазим?
1.един от най-добрите начини за лечение на болест 3D е просто да се затвори едно от очите за момент. Това по същество ще анулира това, което се случва в мозъка – разликата между стационарното тяло и привидно мобилна среда, която търсите. Ако 3D болестта е прогресивно по-тежка, опитайте да затворите и двете очи за известно време (това е единствената ви надежда в киносалона … у дома можете просто да спрете филма и се върнете към него по-късно).
2. да седнем възможно по-далеч от екрана.
Ако свалите 3D очилата, ще стане по-лошо, защото ще се обърка сигнала, който се изпраща до мозъка поради неясно изображение
Не могат да възприемат 3D филми хората, при които е нарушено бинокуларното зрение и имат рефракционни проблеми (особено амблиопия, т.нар. мързеливо око).
Повече информация и съвети за здравето на Вашите очи ще намерите в Специализиран очен кабинет д-р Узунова. Как да станете наш пациент