Защо толкова много хора се изнервят от очния контакт? Не ви ли се е случвало да поздравите съседа, а той да се обърне настрани? Или пътувайки с градския транспорт да забележите, че толкова много хора се стараят да не се поглеждат? Може би защото това се смята за леко интимно?
Очният контакт скъсява дистанцията между хората. Разбираме нещо за личността, настроението, а същото разбира и отстрещния за нас. Тази лесна комуникация може да бъде леко изнервяща. Но това прави ли я нещо лошо?
В действителност, още от раждането на човек, зрителният контакт е начин за комуникация. С растежа използваме очния контакт да познаем и индентифицираме емоциите на другите. В някои случаи, това е основния начин да задържим вниманието им. На интервю за работа например ако не можете да погледнете интервюиращия в очите, той може да помисли, че премълчавате нещо или лъжете. А той ще ви гледа в очите знаейки, че сте под напрежение и ще направи преценка как се справяте в такъв момент.
На делови срещи очния контакт е също много важен, очите ви издават дали внимавате в това, което се обсъжда. Бързият поглед към говорещия му сигнализира, че за вас е интересно или важно това, което казава. Когато вие говорите пред по-голяма група, поглеждайки към всеки от тях, ще узнаете дали обръщат внимание на това, което казвате. Това ще помогне на слушащите да се чувстват по-съпричастни към темата, която дискутирате.
Когато сте на лична среща, нещата са по-различни. Очният контакт остава важен, но се променя начина, по който го използвате. Установено е, че директния поглед и усмивката са понякога по-важни от това, което казвате. Използвайте го като предимство!
Очевидно очният контакт е мощен феномен, но това не означава, че можем да се страхуваме от него. Започнете да поглеждате приятелски към съседите, колегите, дори към хората, с които се разминавате.
Ще останете учудени колко по-усмихнат ще е деня ви 
!