- Реферативен бюлетин по офталмолотия, брой 5, 2006 г.
раздел "Научни доклади и съобщения"
ПРОСТАГЛАНДИНОВИТЕ АНАЛОЗИ КАТО СРЕДСТВО НА ПЪРВИ ИЗБОР ПРИ ПАЦИЕНТИ С НОВОДИАГНОСТИЦИРАНА ПЪРВИЧНА ОТКРИТОЪГЪЛНА ГЛАУКОМА
Д-р Станка Узунова
Специализиран очен кабинет – град Пловдив
Глаукомата е едно от най-дискутираните и неясни заболявания в офталмологията. Независимо от многобройните проучвания и нови методи за диагностика и лечение, слепотата от глаукома е значителна. Над 67 милиона са болните в целия свят, от които над 10% са слепи. Дори и в най-развитите страни половината от пациентите не знаят за заболяването си.
Според СЗО глаукомата е на второ място в света като причина за слепота след катарактата. Тъй като слепотата от катаракта е оперативно лечима и възвратима, глаукомата остава на първо място като причина за нелечима слепота.
Според Европейската глаукомна асоциация първичната откритоъгълна глаукома е хронична прогресираща невропатия, която се характеризира с промени в диска на зрителния нерв и нервните влакна на ретината при липса на други очни заболявания или конгенитални аномалии. Без лечение заболяването води до слепота следствие клетъчната смърт на ретинални ганглийни клетки и техните аксони. Ключът към справяне с болестта са ранното и навременно диагностициране, правилното съвременно лечение и регулярните очни прегледи.
Простагландиновите аналози са официално одобрени от Европейската глаукомна асоциация /ЕGA/ като средство на първи избор при лечение на първичната откритоъгълна глаукома. Те са представени за първи път в САЩ през 1996 год.
Основните предимства пред другите антиглаукомни медикаменти са:
1. Ефективност – водят до очакваното понижаване на ВОН чрез увеличаване на увеосклералния отток
2. Доказан 24 часов контрол върху денонощните колебания на ВОН
3. По-лесно достигане до таргетно налягане, а поддържането на таргетно ВОН< или = 18 mmHg е свързано с минимална прогресия на дефектите в зрителното поле. Известно е, че всеки 1 mmHg намаляване на ВОН намалява риска от увреждания с 10%.
4. Удължен контрол – продължават действието си до 84 часа след последната доза
5. Дългогодишен клиничен опит – поддържат налягането ниско над 3 години
6. Добра поносимост – малко или липса на странични ефекти. Липсват противопоказания от страна на сърдечно-съдовата и дихателната система
7. Удобство от еднократната дневна доза.
ЦЕЛ НА ПРОУЧВАНЕТО
Оценка на ефективността на простагландиновите аналози при пациенти с новооткрита първична откритоъгълна глаукома
В представеното проучване са включени 20 пациента с новодиагностицирана първична откритоъгълна глаукома през месец юни 2006 г.
Възрастта на пациентите е: от 45 до 55 год. – трима; от 55 до 65 години – девет; над 65 години – осем.
Разпределението по пол е 13 жени и 7 мъже.
Причините, за да посетят очен лекар са: 2-ма – честа смяна на очилата за близо /4 пъти за една година/; при 6 има оплаквания от тежест в слепоочията, главоболие, болки в "очните дъна"; 1 е с нарастнала миопия; при 2-ма има измервано по-рано повишено очно налягане, което не е било проследено; 2-ма са виждали цветни кръгове около светлинен източник; на 2-ма от пациентите единия родител е ослепял от глаукома. На останалите 5 пациенти повишеното очно налягане е измерено при рутинен преглед.
Използваните методи за диагностика са:
1. Изследване на зрителната острота – 15 пациенти коригират до 1,0; 1 е със зрение на едното око 0,02, глаукомна екскавация и ВОН 31 на това око; 4 от пациентите не коригират, зрението е между 0,5 и 0,8.
2. Тонометрия – средното измерено изходно ВОН е 26 mmHg
3. Офталмоскопия, вкл. и със зелен филтър за наблюдение слоя на нервните влакна – при 14 пациента има назална тракция на съдовия сноп и/или асиметрия на папилите, при 2-ма има глаукомна екскавация
4. Гониоскопия – при всички пациенти камерния ъгъл е открит и се виждат всички опознавателни зони
5. Компютърна периметрия с Humphry Field Analyzer – при 2-ма пациенти е налице дъговиден скотом; при 3-ма има начални глаукомни увреждания; 1 е със загуба на 1/2 от зрителното поле долу темпорално на едното око.
Поставената цел на лечението е:
1. Забавяне на прогресията на глаукомните увреждания
2. Стабилизиране на зрителното поле
3. Поддържане на очното налягане в индивидуалната за пациента норма, без резки изменения и колебания в стойностите му за продължителен период.
За постигането на терапевтичната цел е необходимо достигане до такова вътреочно налягане с лечение, което да предотврати по-нататъшните глаукомни увреждания, т.нар. таргетно налягане. Средната редукция от базовото ВОН трябва да бъде 30%.
РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОУЧВАНЕТО
При всички пациенти е започнато лечение с простагландинови аналози – latanoprost или travoprost. Направени са 4 контроли – на 2, 4, 8 и 12 седмици.
При 18 от пациентите на първата и втората контрола е постигната редукция на вътреочното налягане средно с 8 mmHg. На следващите контроли постигнатото прицелно налягане у всички пациенти се запази, като на 12-та седмица редукцията от базовото ВОН е средно 8,2 mmHg.
При двама от пациентите не беше постигната достатъчна редукция на ВОН – стойности 24 и 25 mmHg от базово ВОН 29 и 30 mmHg при лечение с latanoprost. При тях терапията беше променена на travoprost поради това, че той е пълен агонист и не изисква специални условия на съхранение. На третата контрола беше постигната редукция на ВОН с 3,5 mmHg, а на четвъртата контрола беше достигнато ВОН 18 mmHg . Пациентите, които преминаха на терапия с travoprost от latanoprost монотерапия постигнаха допълнително намаляване на ВОН и не се наложи прилагане на втори медикамент, т.е. те останаха на монотерапия.
По отношение на страничните реакции:
На първата контрола у един пациент беше налице средно изразена хиперемия, а у 4 – лека хиперемия. Всички 5 пациента, при които беше налице хиперемия са със светли ириси. Липсваха други локални оплаквания напр. парене, дразнене и пр. На втората контрола хиперемията у пациентите беше силно намаляла, а на третата контрола липсваше хиперемия.
У всички пациенти липсват системни странични реакции.
Изводи:
Прилагането на простагландинови аналози като средство на първи избор и монотерапия при новодиагностицирани болни с ПОЪГ след 3 месечно проследяване показва, че:
1. Бързо /в рамките на един месец/ беше достигнато прицелното ВОН
2. Достигнатото ниско ВОН се запази във времето
3. Простагландиновите аналози имат добра системна и локална поносимост
4. Еднократното дневно приложение е удобно за пациентите
5. Очните странични ефекти са минимални, липсват общи странични реакции
Заключение:
Основна цел на очния лекар е да запази зрението на своя пациент. Лечението на глаукомно болния цели стабилизиране на зрителното поле, поддържане на вътреочното налягане в индивидуалната за пациента норма, без резки колебания в стойностите му за продължителен период. Постигането на тези цели е възможно чрез използването на простагландиновите аналози като монотерапия и средство на първи избор при първичната откритоъгълна глаукома.
Използвана литература:
1. Terminology and Guidelines for Glaucoma of European Glaucoma Society /EGS/, edition 2003, Ch 3, 113-114
2. The AGIS investigators. The advanced glaucoma intervention study /AGIS/: The relationship between control of intraocular pressure and visual field deterioration. Am J Ophthalmology 2000: 130:4: 429-439
3. Петкова Наталия, Съвременни тенденции в антиглаукомната терапия, Стeно Варна, 2000, 103 – 126